Ratio Podcast

Критични ли сте към кинокритиката?

Плашещо ерудираните кино коментатори и патологични cinephiles Димитър Дринов и Павел „Пачето“ Симеонов гостуват на Благой Д. Иванов в студиото на Pop Script – един подкаст на Ratio, в който културата е популярна, но е и популярно поднесена, а в този конкpетен случай културата е филмова и е гарнирана с безобразно количество най-разнообразни примери. Темите също са богати, като някои от поставените въпроси са с наистина трудни, че понякога и с невъзможни отговори.

Този филмарски епизод включва в програмата си:

• Що е то критикуване на филми – анализ и контекст с елементи на лични мотиви
• Критиката може ли да бъде изкуство?
• Критиката може ли да бъде обективна?
• Критиката може ли да бъде наистина ефективна?
• Нарцисизмът пречи ли ни да оценяваме адекватно дадено произведение?
• Моралът и релативизмът при художествените търсения
• Класическите теоретици и историци, занимаващи се със седмото изкуство – от Зигфрид Кракауер през Андре Базен до Тодор Андрейков
• Роджър Ибърт – първият кинокритик, удостоен с „Пулицър“
• Какво свързва философи като Лудвиг Витгенщайн, Ерих Фром и Жил Дельоз с киното?
• Критиците, превърнали се в творци – режисьорите Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годар и Клод Шаброл от „Cahiers du Cinéma“ са сред стожерите на Френската нова вълна, но има и редица други примери, сред които са по-късните Питър Богданович, Пол Шрейдър и Пак Чан-уук
• Режисьорите, които не са критици, но имат аналитично мислене и огромна филмова култура – Уди Алън, Мартин Скорсезе, Стивън Спилбърг, Куентин Тарантино, Едгар Райт и Шон Бейкър
• Режисьорите, които пишат за кино – важни книги, написани от творчески великани: „Монтажът“ на Сергей Айзенщайн, „Уловеното време“ на Андрей Тарковски и „Да уловиш голямата риба“ на Дейвид Линч

Серията Pop Script на Ratio Podcast e условен опит за съюз между между високото и ниското изкуство c акцент върху поп-културата. Всяко издание се опитва да дава трибуна на разнообразна селекция от гости, да задълбава във всякакви теми, да нищи литература, музика, изобразително изкуство, кино и дори гейминг, без цензура на съдържанието и без политическа коректност.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.

Любомир Бабуров, Александър Кьосеви Стоян Ставру обсъждат:
- Защо Алеко не харесва упражняваната от него адвокатска професия?
- Кой може да разбере Гуньо Адвокатина?
- Какво представляват малапропизмите и в частност… двуокатът?
- Какво отличава разказът „Андрешко“ от съвременните американски адвокатски сериали?
- Защо литературата не харесва юристите?
- Защо българите не вярват в държавните институции?
- Как литературата може да ни помогне да открием човекът зад съдебната роля?
- Наистина ли литературата окончателно е скъсала с ползата?
- Участвали ли са литераторите в изграждането на Третата българска държава?
- Какво общо има неспособността на българската литература да покаже сложността на съдебните роли и широко разпространения днес в България евроскептцизъм?
- Има ли положителни примери на пишещи юристи?
- Обречена ли е „съдебната“ литература да бъде маргинално поле на художественото писане?
- Може ли да се направи наистина добър роман за живота на… главния прокурор?
- Кой е виновен за лошата репутация на адвокатите?

В настоящия епизод проследяваме една систематична неспособност в българската литература: неспособността да създаде достатъчно сложи и вътрешно противоречиви образи на герои, които изпълняват съдебни роли – адвокати, съдии, съдебни изпълнители, прокурори и др. В българската литература липсват произведения, които да намекват за големите теми на романи като „Процесът“ на Кафка и „Кървав меридиан“ на Маккарти. Напротив, от патриарха на българската литература Иван Вазов до пишещия адвокат Алеко Константинов, авторите в българската литература отказват на професионалните юристи „благото на разбирането“ (Александър Кьосев) и вместо това ги остават в средата на блатото. Зад сиромахомилство в „Андрешко“ на Елин Пелин се крие много дълбок проблем, разрушаващ дори и днес доверието в държавните институции. Опитите на зараждащата се в края на 19-и век българска литература да предложи популистки прочит на теми, които са важни за зараждащата се държава, носи след себе си последици, които продължават да произвеждат своите негативни ефекти.

Допълнителни материали:
- Адвокати, журналисти и щастливци. Репрезентации на съда и съдебната система в публичния дискурс (статия), Александър Кьосев, Социологически проблеми, 2007, № 3-4 (линк);
- Съдът в българската литература (аудиозапис на семинар), IV-и научен семинар „Литература и право“, 10.04.2025 (линк);
- Алеко Константинов като адвокат (книга), Даниела Доковска (съст.), Висш адвокатски съвет, 2012 (линк);
- Кротките (книга), Ангел Игов, Жанет 45, 2015 г. (линк);
- Кървав меридиан. Или вечерното зарево на Запада (книга), Кормак Маккарти, Пергамент Прес (линк)

Представяне на госта:
Проф. д-р Александър Кьосев е професор по история на модерната култура; изследователските му интереси обхващат културната история на тоталитаризма и прехода, теория и история на четенето и визуалната култура на града. Преподавател е в СУ "Св. Климент Охридски" и в Нов български университет. Директор е на Културния център на Софийския университет.

В този епизод на Ratio Weekly правим голям обзор на най-важното от космическата 2025 — година, в която изстрелванията станаха повече от всякога, а надпреварата в орбита се усеща по-остро от години насам. Говорим за възхода на Blue Origin и дългоочаквания старт на New Glenn, както и защо това беше трудна година за NASA и за пилотираните мисии като цяло.

След това се пренасяме на борда на МКС, където напрежението не липсва — от проблемите и трудните решения за NASA и Роскосмос, през добрите новини за Байконур и станцията, до моментите, в които се стига до спешни сценарии и евакуация на екипаж.

Накрая гледаме напред — към завръщането на Луната и предизвикателствата като проблемите с топлинния щит, към новата ера в наблюдението на небето с Vera Rubin в Чили и новия „Супер-Хъбъл“, който очаква изстрелване. И завършваме с научните сензации: загадъчния обект 3I/ATLAS, най-силните свидетелства досега за възможен живот на екзопланета, и нови следи, които отново повдигат въпроса — имало ли е живот на Марс?

Епизодът се реализира с подкрепата на StorPool Storage — българска компания, която разработва софтуер за съхранение на данни, използван от големи доставчици на хостинг и облачни услуги в над 30 държави. Ако сте софтуерен или DevOps инженер и търсите интересни технически предизвикателства, вижте повече на storpool.com/force.

В този епизод, Кив и Тулечки се завръщат с за да обсъдят дълбоката намеса на изкуствения интелект в ежедневието и човешката психика.

Започват с разкрития около Meta и тяхната "стратегия" за управление на възприятието за измамни реклами, за да се представят по-добре на външни проверки. Говорят за абсурдния случай със задръстването, причинено от 50 автономни коли на Waymo в Сан Франциско, но веднага след това навлизат в математиката на трафика, за да обяснят как дори малък брой умни коли всъщност биха могли да решат проблема. Освен това, обсъждат и амбициозните научни проекти за синтетично човешко ДНК и за създаването на синтетична бактерия с най-компресирания генетичен код.

Във втората, по-дълбока част, водещите се фокусират върху ИИ като психологически манипулатор. Обсъждат как родители използват ChatGPT за генериране на персонализирани приказки за лека нощ, което променя начина, по който децата възприемат бота, възприемайки го като същество с чувства. Разглеждат и новия феномен „чатфишинг“ в приложенията за запознанства – изграждането на фалшива, перфектна онлайн личност с помощта на ИИ.

Накрая питат за най-мрачната страна на влиянието на ИИ, като разглеждат първия правен случай, в който чатбот е обвинен, че е подсилил параноидни делюзии, довели до убийство и самоубийство.

Meta created ‘playbook’ to fend off pressure to crack down on scammers, documents show | Reuters
https://www.instagram.com/reel/DOEOR2fkSoM/?igsh=azJ2YTRsYWtuY3o=>
San Francisco Tech Pranksters Create Self-Driving Traffic Jam with 50 Waymos
Calm Traffic Needs More Than Calm Driving
Scientists Launch Wild New Project to Build a Human Genome From Scratch
Synthetic E. coli with compressed DNA outsmarts viruses in radical genetic leap
‘My son genuinely believed it was real’: Parents are letting little kids play with AI. Are they wrong? | AI (artificial intelligence) | The Guardian
‘I realised I’d been ChatGPT-ed into bed’: how ‘Chatfishing’ made finding love on dating apps even weirder | Dating | The Guardian
Man Kills His Mother After ChatGPT Reinforced Paranoid and Grandiose Delusions | Soelberg Analysis
Open AI, Microsoft sued over ChatGPT's alleged role in fueling man's "paranoid delusions" before murder-suicide in Connecticut - CBS News
Chatbot psychosis - Wikipedia
Murder of Suzanne Adams - Wikipedia

Партньори са Grapwise.ai И Данни за добро
Автор на музиката на подкаста е Мишо

Любомир Бабуров, Христо Тодоров и Стоян Ставру обсъждат:
- Какво е „достойнството на съдията“ и „достойнството на оратора“?
- Какви са обвиненията на Мелет, Анит и Ликон Срещу Сократ?
- Защо наказателният процес в Атина е траел сам в светлата част на деня?
- Защо всички мразят „конската муха“ Сократ?
- Какво прави Сократ при държавниците, поетите, занаятчиите и ораторите?
- Каква е разликата между „първите“ и „по-късните“ обвинители на Сократ?
- Как са свързани богохулството и развалянето на младежите?
- Дали смъртта не е най-голямото благо?
- Защитна реч или акт на процесуално самоубийство е речта на Сократ?
- Защо Сократ не желае да се занимава с политика, а определя философът като „частно лице“?
- Колко тежат 30 гласа?
- Кой тича по-бързо: смъртта или низостта?
- Как съдебната грешка може да бъде структуроопределяща за развитието на историята?
- Какви са паралелите между Сократ и Исус?
- Кой кого осъжда в процеса срещу Сократ?
- Какъв е заветът на Сократ за неговите синове?
„Апология“ е емблематичен диалог. В него може да открием „разгърната“ версия на най-известното твърдение на Сократ за незнанието като поне мъничко мъдрост: „Аз съм по-мъдър от този човек, защото възможно е никой от двама ни да не знае нищо добро, но той си мисли, че знае нещо много, без да знае, а аз не си мисля, че знам, както всъщност и не знам. Изглежда, че поне мъничко съм по-мъдър от него в това, което не знам, не мисля, че го знам“. Това е и диалогът, в който Сократ заявява: „докато дишам и ми е възможно, няма да престана да се занимавам с философия“. Оформен като поредица от три съдебни речи на Сократ: реч преди произнасянето за вината, реч преди определяне на наказанието и реч след постановяването на смъртната присъда, „Апология“ разгръща важни въпроси относно границите на правораздаването и възможните злоупотреби с него. Ако искате да си припомните един от най-известните диалози на Платон, слушайте ни :)